Когато Соломон застана пред олтара на ГОСПОДА при освещаването на храма в Йерусалим, той отправи една от най-забележителните молитви, записани в Писанието. Думите му в 3 Царе 8 ни връщат назад към Божиите обещания, разглеждат непосредствените духовни нужди на Израил и същевременно сочат напред към една много по-голяма цел.
Думата ученик е добре позната на всеки, който чете Новия завет. Често говорим за „учениците“, сякаш думата се отнася само за дванадесетте мъже, които придружавали Исус по време на Неговото служение.
Но Библията използва тази дума в много по-широк смисъл.
Когато повечето хора чуят думите „Гробницата на Първия император на Китай“, те веднага се сещат за едно от най-впечатляващите археологически открития, правени някога: Теракотената армия.
В свят, в който съществуват хиляди религии, вероизповедания, философии и различни представи за Бога, един от най-важните въпроси, които можем да си зададем, е удивително прост:
Израил е сравнително малка държава. Земята му заема само малка част от земната повърхност, а населението му е малобройно в сравнение с много от великите народи по света. И все пак през цялата история Израил е заемал забележително място в световните дела.
Защо надеждата на благовестието зависи от възкресението на мъртвите
За много хора думата „възкресение“ предизвиква единствено мисли за Великден или неясни представи за живота след смъртта. Но Библията поставя възкресението в самия център на Божията цел.
Думата „дявол“ веднага предизвиква силни образи в съзнанието на много хора. За мнозина тя означава свръхестествен враг на Бога: паднал ангел, рогат изкусител или тъмна духовна сила, която действа зад кулисите на човешкия живот. Тези идеи са дълбоко вкоренени в религиозното изкуство, популярната култура и традиционното богословие.